Източник: Личен архив | На снимката: Председателят на Съюза на българските парамедици – Ива Пехливанска (в средата)

Професията „парамедик“ не е регулирана в България. Работещите, оказващи първа долекарска помощ на болни в спешната медицинска помощ и пострадали при бедствия, катастрофи и други ситуации, изискващи спешна намеса, често запълват дефицитите в системата на здравеопазването, работейки в болнични отделения, назначени като санитари или болногледачи, същевременно извършвайки сестринска работа. До момента не е уточнено до къде стигат правомощията на парамедиците при работа самостоятелно или в екип с лекар. В повечето случаи те избират да помогнат на страдащия, макар това да означава, че при проблем, няма да получат нормативна или юридическа защита, защото за професията им липсва регулация.

Това разказа Ива Пехливанска, която е председател на Съюза на парамедиците в България. Тя е завършила „Международни отношения“ и „Международно право“ в Лондон. При завръщането си в България през 2008 г. завършва „Право“, като е експерт по медицинско и търговско право и „Здравен мениджмънт“, като е и експерт по търговско право. Допълнително е специализирала „Права на човека“ и „Национална сигурност“. През 2022 г. взема „четвърта степен парамедик“, като отбелязва, че обикновено хората, които избират това поприще са водени от лични преживявания и „сблъсък със спешна медицинска помощ“.

Ива Пехливанска е доброволец в Covid отделение по време на третата вълна. Тогава се запознава с двама парамедици, които ѝ разказват за професията си, проблемите в нея и предизвикателствата, пред които са изправени всеки ден. Тя остава впечатлена от жертвоготовността, на която са способни колегите ѝ и приема мисията да работи за запълването на вече съществуващата празнина в системата на здравеопазването, която не успява да гарантира подходящи условия за работа на парамедиците.

Екипът ни резонира с идеята за подобряване на условията за труд на всяко лице, ангажирано със здравно-медицински дейности, независимо дали те се отнасят до болнична или извънболнична помощ. Водени от същото желание за подобряване на синергията между отделните части на здравеопазването, се обърнахме към Съюза на парамедиците за кратък разговор, който най-ясно да обрисува картината на парамедиците в България.

– В какво се изразява професията „парамедик“, г-жо Пехливанска?

Благодаря за въпроса. Истината е, че почти никой не е запознат какво е парамедик. Това, което виждаме по филмите в общи линии до някъде се припокрива с реалността, която обаче в България е различна. Тук парамедиците изпълняват всякакви функции, тъй като запълват празнотите в спешната помощ. Тези специалисти са обучени за бърза, хладнокръвна и адекватна реакция при спешни състояния при пациенти и пострадали. Тя включва първоначален оглед, снемане на обща анамнеза, диференциране на отделните спешни състояния, стабилизиране и транспортиране на пациента до съответните лечебни заведения със спешни звена. Тези специалисти са много полезни в първа долекарска помощ при спешни състояния. В пълен обем са обучени да извършват всички медицински манипулации като поставяне на венозен път, инжекции, употреба на животоспасяващи медикаменти, имобилизации при пътнотранспортни произшествия, екстракции при травми, ресусцитация, пневмотораски и т. н.

– Какво представлява образованието?

Най-високата „четвърта степен“ е четири години, но тя може да се придобие на едно единствено място в България, а именно Колежа по икономика и мениджмънт в Благоевград, което е едно от нашите притеснения, тъй като смятаме, че четвърта степен трябва да се преподава само в лечебните заведения към университетите. Така се гарантира от една страна качеството на обучението, от друга практика в отделенията и центровете за спешна медицинска помощ. Най-важното е, че паралелно с теоретичната подготовка, трябва да върви и практиката. Това в момента липсва в България. Затова парамедиците, които наистина искат да се реализират, доброволстват по време на безплатни стажове за година/ година и половина в спешни отделения или центрове за спешна помощ, за да могат да придобият увереност за действие при спешна ситуация. Именно затова апелирахме Националната агенция за професионално обучение и образование да се промени държавният образователен стандарт и точно и ясно да бъдат формулирани хорариумите и учебните дисциплини, от които парамедиците се нуждаят. Има „предмети“, които са напълно неадекватни, например информатика и други компютърни науки, предприемачество, икономика, комуникация на чужд език и т. н.

В България първа степен парамедици нямаме. Шофьорите в Спешна помощ са обучени във втора. В трета се обучават тези, които работят в спешен екип. Те са много полезни в спасителните мисии при бедствия и аварии, но работят най-вече в спешна помощ като асистент на парамедик от четвърта степен или на медицински специалисти като лекарски асистенти или лекари. Четвъртата степен има възможност да работи самостоятелно и съгласно нашите държавни образователни изисквания актуални към момента. Разликата е, че третата степен се изучава в рамките на година и половина, а още две години е за четвърта. Парамедицината е сфера, в която постоянно навлизат нови курсове, ново оборудване и нови техники за поддържане на живота в спешна ситуация. Следим протоколи за действие, които са измерими с европейските стандарти. Затова парамедиците трябва да се обучават всяка година.

– Какви са възможностите за реализация в България, г-жо Пехливанска?

От както сме учредили Съюза през 2022 г. са ми се обадили стотици хора с желание за работа. Освен въпроса за учебната програма и къде биха могли да получат образование, ме питат и къде биха могли да се реализират. Професионалното развитие на парамедика в България обаче в момента е много неясна характеристика. Няма щатни бройки. Повечето парамедици, които работят са се реализирали благодарение на стажове и доброволческа дейност, които са извършвали. Съответно са харесани от работодателите си и са назначени на работа. Това обаче са единици. Има твърде много професионалисти, които поради една или друга причина са емигрирали в чужбина, за да се реализират там, където отношението и възнаграждението е доста по-различно. Именно затова искаме да спрем този процес, защото тези хора искат да останат в България, искат да помагат на българските пациенти. За момента обаче не са създадени условия за труд, а заплащането е 850 лв. – най-ниското в сферата на спешна медицинска помощ, докато същевременно работата е доста тежка.

– Какъв е отговорът на институциите?

Ние сме представили наши предложения относно стъпките, с помощта на които трябва да се регулира професията, като се започне от самото обучение, т. е. от самата образователна програма. Имаме изключително добра комуникация с Министерството а здравеопазването и Националната агенция за професионално образование. Необходимо е да се сформират работни групи в съответните институции, като ние можем да сме полезни със своята експертиза. Трябва да се започне от образование. В Европа професията „парамедик“ е призната за образователно квалификационна степен докато в България не е така. В момента сме в очакване на отговор от страна на Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването. В момента сме в много начална фаза.

Голям проблем остава, че парамедиците „се ползват“ като медицински сестри в много отделения, въпреки че това не е редно. Обикновено биват назначавани като санитари или болногледачи. Парамедикът извършва манипулации. Не е проблем да взема кръв например. Но не му е това работата. Неговата работа е да спаси човек, да го извади от автомобил без да го увреди, да му помогне, когато се намира между живота и смъртта. В противен случай, вършейки друго, функциите му се обезсмислят, разберете. Това трябва да се промени.